#2 Сообщение marytza » 22 июл 2017, 19:27
Относно ВКЕМ:
Ех, защо днес се правят малко такива филми! Позволявам си да започна с този изблик на жалка патетика, защото съм убеден, че ще ми го простите по отношение на „Малък септемврийски проблем“. Той е вторият проект с участието на Енгин Акюрек, който проследявам за няколко дни.
Днес никой вече не се занимава с такива теми, а повечето сюжети се пукат по шевовете от простотии, опитващи се да внесат някаква оригиналност, но в крайна сметка не стигат по-далеч от елементарното избиване на евтини комплекси.
МСП- един различен свят. Залутани в стихията на непрестанна и вечна пулсация, преплитане и противопоставяне на двете изначални реалности – разруха и съзидание, бездушие и всеотдайност, омраза и обич, зло и добро, грозно и красиво, мрак и светлина един такъв проект е маяк и спасител. Маяк- просветват много светлинки в душата за наистина важните неща в човешкия живот… Един вид равносметка. За какво? Че не се нуждаем от много вещи и материални неща , за да живеем истински, смислено и достойно. Че много малко му трябва на човек да живее пълноценно. И какво като сме заобиколени от вещи, последен писък на технологиите като сме забравили да сме истински, да общуваме. Все сме неудовлетворени, все бързаме. Почти нищо не оценяваме… А ако го оценим , то вече е късно. А за любов да не говорим- днес тя е една сделка в повечето случаи, където не се разменят чувства, а просто писани или неписани договорни клаузи. Създава се семейство, защото така трябва. Да не сме „башка“ другите. Плодотворността на любовта се измерва с произвеждането на дете и материални придобивки, а не с нивото на общуване, нежност, приятелство и щастие на тялото и душата. Колко хора могат да се похвалят с такава любов като на Тек. И да са изживели нещо подобно, ще смеят ли да си признаят… Надали?
Текин Булут – един пълен с добродетели образ на Енгин Акюрек. На хората никога, докато свят светува, няма да им омръзне да се възхищават и да се радват на такива създания, синтезирали най-доброто от душевността и морала си. За съжаление те са малко като изчезващите бели лястовици. В този чист, по един странен, необясним и вълшебен начин образ откриваме извора и черпим от него изконни добродетели – любов, надежда, упование, искрена вяра, духовни сили и вдъхновение. Една сладка утеха, че има все още стойност човешкото. Но да се върнем в действителността…
С визията на Тек- едва ли префърцунено момиче от цивилизацията би взела насериозно един такъв мъж. С неглижирана визия, опърпан... Сега са на мода икони с атлетично тяло, дрешки от марки, скъпи телефони, бързи и луксозни возила. Коя жена ще хукне с мъж, който живее в пустошта, простичко. Да, душевността е огромно богатство- но тя е скрита. На Ейлюл и беше интересно- начина му на живот, таланта, скиците. За нея всичко си беше един флирт, една забавна игра…. По- късно разбра, какво е „стискала“ в ръцете си- но, но...! Аз не бих повярвал, че тя би останала при Тек завинаги. Оцени чистотата на любовта му, но не би живяла при такива условия. Това е кодирано в нея… Възпитанието и е различно. Другото- коя жена днес би хукнала с мъж така в пустошта, въпреки, че мястото бе престъпно красиво. И да живее така? Дори и срещу най- голямата любов? Това е просто фантастика! Но за мен не това е целта на този филм….Този филм е за пропуснатите възможности в краткия ни и без това живот….За това как в забързаното ежедневие не забелязваме важните подробности. Хората до нас, приели ги за дадености… Красотата, която ни заобикаля… Доброто, чистотата… И в един момент, животът ти минал и ти нищо не си разбрал за какво си живял?!?!
Не съм религиозен, но вярвам в природните сили…Вярвам, че когато тези сили избират своите фаворити, те дълго мислят. Мислят как да ги бележат, така че като надникнат от високо, да ги разпознават бързо. И тъй като не могат да ги направят коренно различни от останалите, и специалните трябва да дишат, да се хранят, да се радват и плачат… те им дават в големи дози човешкото. И страхотни таланти. В случая Тек рисуваше…и то как.. Карикатура се рисува най- трудно! Защото там трябва да намериш комичното, трагичното, тънкостите за да ги претвориш.. Няма само изобразяване на това, което виждаш , а и одухотворяване…. Карикатурата трябва да въздейства от преувеличението или изопачаването на характерни черти на даден човек или предмет. Майсторството е в това преувеличението да е максимално, но обектът да остава разпознаваем. Тя няма само развлекателен характер, а и доста други нюанси. Там се изисква не само талант да рисуваш…. Но и да си познавач на тънкостите на душевността. Та Сътворителя бе дал на Тек всичко това за сметка на неглижираната визия... Често зад посредствеността се крие съкровище. А зад луксозната визия- гнилост! Да ни се подскаже, че не всичко е такова , каквото изглежда! Че в съвремието сме се самозабравили на тема: " ЛУКСОЗНА ВЪНШНОСТ И ПОКАЗНОСТ" Само на очи и уши, а в душата- празнота!
От Тек можем да се научим да обичаме и да прощаваме, да търсим и да намираме, да вярваме и да се вълнуваме, да мечтаем и да сътворяваме, да виждаме света... със сърцето си! Нещо , което е страхотен ДЕФИЦИТ днес.
Защо Тек загина? Защото ние не търпим „различността“? Тя ни пречи…. като дявола с казана… Когато има някой да надскочи другите, то масата, тълпата го изтегля на дъното и го смачква. И да беше останал физически…. Той нямаше да е същия- душата му се разкъса….на парчета от разбиването на илюзията, от фалша… В този свят най- боли от измамата, от нелюбов.
Гледам несвързаните си бълнувания по-горе и отлично си давам сметка, че няма как да се пресъздаде уникалната атмосфера на този филм на хартия. Освен че не се поддава на описание, трудно може и да се сравни с нещо друго в жанра, поне познато на мен. “МСП” е час и половина чисто докосване до стойностните житейски теми. Филм , който ти носи дълбоки вътрешни терзания, необяснима с думи вътрешна дълбочина на усещанията, чувство, че не всичко е черно- бяло и доста поуки. Той е наситен с болезнена образност, с дълбоко интелектуално осмисляне и емоционално преживяване. И си заслужава.
Енгин Акюрек и Фарах Зейнеп- страхотен тандем. Прекрасна и запомняща се игра и на двамата актьори.
Енгин Акюрек все повече става в очите ми неоспорима актьорска величина. Разбираем, реалистичен и интригуващ! Огромни адмирации към актьорската му свръхспособност за интерпретация. Магията на играта му докосва по неповторим начин онази невидима част от мен, заради която се наричам човек. По едно време се питах, това ли е актьорът изиграл Мустафа Булут? Направо невероятно. Ама факт!
В коментари с приятели относно този актьор останах изумен, когато ми казаха , че не е особено долюбван от медиите и критиците в Турция. Какви абсурди?! Та той е БОГ в работата си, като тези, за които писах по- горе, че са белязани от природните сили. И за пореден път се убеждавам, че в този свят има нещо много сбъркано и затова природата ни наказва с какво ли не- наводнения , земетресения…. Защото ние съвсем сме излезли от „релсите“ и тя ни склаща. "
Мартин